В миналото цялата страна Мароко е била позната под името Маракеш. Днес Маракеш е известен като „розовия град“ заради преобладаващия розов цвят на сградите. Но положението не е никак розово. Ето какво видяхме там.
Първата ни спирка беше ботаническата градина Мажорел. Тя е едно от най-посещаваните места в Мароко. В продължение на 40 години страст и отдаденост, френския художник Жак Мажорел създава тази градина. Разходката из сенчестите алеи сред дървета, кактуси и екзотични растения е приятна, но не оправда очакванията ни. В сегашният и вид я виждаме благодарение на Ив Сен Лоран и Пиер Берж, които купуват мястото за да го спасят от проект за играждане на хотелски комплекс. Студиото на художника е превърното в музей посветен на берберската култура, в който се помещава личната, берберска колекция на Ив Сен Лоран. Музеят е наистина много впечатляващ. Градината се намира на улица Ив Сен Лоран, а в непосредствена близост е и музеят Ив Сен Лоран, който препоръчвам силно.
В медината на Маракеш не може да ти е скучно . На улицата се случва всичко. Хора, колела, мотори, деца играещи с топка, гъст дим от скари с месо, търговци на всевъзможни неща… Атмосферата тук е прекалено автентична — сградите, хигиената и отчасти безопасността съвсем не са в цветущо състояние.
На влизане в двореца Бахия плащаш билет, който не получаваш. Един тип следи кой плаща на касата. Има много туристи, но някак си човек се чувства спокойно. Дворецът Бахия (в превод от арабски блясък, великолепие) е един от шедьорите на мароканската архитектура и един от основните паметници на културното наследство в страната. Построен през 19 век, той е бил най-големият и най-луксозният дворец в Мароко за времето си. Всяка от стаите е декорирана в наистина елегантен, марокански стил. Използвани са издълбана мазилка, дърворезба от кедрово дърво, цветни витражи и мозайки.
Баб Агнау е главната порта на Медината. Тя е най-забележителна и е известна като „Негърската врата“от времето на Алмохадите- 12 век.
В близост на Баб Агнау са руините на двореца Ел Бади ( в превод несравнимият дворец). При посещение, може да добиете представа единствено само за мащаба, тъй като е останала само външната стена. Днес в двора има четири портокалови градини.
Ел Бади е черупка на предишното си аз. Бившият дворец е до голяма степен в развалини, лишен от цялата си бивша красота, и е трудно да се върнеш назад във времето и да си представиш блясъка и разцвета на тази кралска резиденция. Историята разказва, че бил построен през 16 век от изключителни майстори-занаятчии на Саадския период. Изграден с най-скъпите материали като злато, оникс, италиански мрамор, слонова кост и кедрово дърво. Първоначалната сграда се е състояла от 360 богато декорирани стаи, голям двор с размери 135 х 110 метра и централен басейн 90 х 20 метра.
Следващата забележителност по нашата лежерна разходка из Маракеш беше джамията Кутубия. Тя е най-голямата в града. Построена е през 12 век. В нея немюсюлмани не се допускат! На площада пред джамията се освежихме с фреш от нар и сок от захарна тръстика.
За финал на деня избрахме площад Джемаа ел Фна. Това място е цирк на открито, където се случва какво ли не. А представлението е денонощно. Има безброй сергии за храна, както и хора, които предлагат снимка с дресирани маймуни, укротители на змии, продавачи на сувенири, улични музиканти, фокусници, хора облечени в шарени носии. И ако се опитате да снимате някой от горе изброените, дори и в гръб винаги ще се намери някой, който ви е видял и ще ви поиска пари за снимката. Качихме се на терасата на едно от заведенията, от която се виждаше целия площад, джамията Кутубия и залезът. От горе може да снимате на воля без никой да ви притеснява и да наблюдавате спектакълът на хаоса с име Маракеш.
На тръгване от Мароко минахме през едно от най-модерните места в страната – Летище Менара Маракеш. Изключително модерна архитектура смесена плавно с мароканска традиция.
Видеото от Маракеш може да видите тук.
travel me 