НА ПЪТ В МАРОКО И РЕСПЕКТЕ ПАНО!

on

Обиколката на Мароко започна от Танжер. Времето беше прекрасно, а пейзажа разкошен. От летището се качихме на колата в посока Шефшауен. Пътищата са добре подържани, но двулентови и с много ограничения на скоростта. Често има знаци за намаляване на скоростта от 40 на 20 км/ч, а след тях полицаи, които оглеждат внимателно пътниците в колата. Пътят между Шефшауен и Фес е много живописен. Пейзажите се сменяха като кадри от филм. Тучно зелени полета, езера и ниски пясъчно-червеникави планини.

Най-дългият преход беше този от Фес до Мерзуга. Повече от 9 часа, разбира се с почивки за обяд и снимане. На много места ограничението е 60 или 80 км. Рядко има знаци за 100 км. Една от изненедите по пътя беше в град Ифран. Това е планински курортен град построен от французите в алпийски стил. На излизане от града видяхме свободно разхождащи се маймуни.

В района всичко беше покрито със сняг, но въпреки това човек може спокойно да се разхожда и по тениска. На нялко места ни спираха полицаи за проверка. Униформите им са много впечатляващи.   В района на Миделт пейзажа става по-пустинен. Спряхме в града за обяд. Африканското слънце пареше, въпреки, че беше едва средата на Февруари.

Колкото повече доближавахме пустинята, толкова повече почвата ставаше по камениста с цвят на глина. Къщите в селата покрай пътя бяха  изцяло изградени от глина. На места цветът им беше по-червеникав, на други по-зелен взависимост от глината. Постройките се сливаха със заобикалящата им среда. Единствено училищата бяха боядисани в ярки различни цветове.

След нощувка в Мерзуга, рано сутринта се качихме на камилите и потеглихме по оранжевите пясъци на Сахара за да посрещнем изгрева. Пясъкът е изключително фин, а цветът му пленяващ. Пустинята е едно магнетично място, което те грабва още от първия момент. За наше съжаление изгрев не видяхме защото беше облачно и мрачно. Въпреки това, настроението ни беше страхотно.

След това уникално преживяване в Сахара потеглихме към Уарзазат. Следващите 6 часа бяхме отново по мароканските пътища. Спряха ни полицаи за превишена скорост с 5км. Никой от нас не говори френски, нито арабски и това беше в наш плюс в този случай. Разминахме се с глобата и на тръгване един от полицаите каза: Мосю, респекте пано!

На следващия ден ни очакваха още 6 часа път, но през най-високата част на Атласките планини. Спряхме в Аит Бенхаду за да разгледаме това уникално селище.  Крайната дестинация беше Маракеш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.