Когато ни препоръчаха да отидем до Небесните пасбища си представях огромна поляна, а когато пристигнахме на локацията се оказа необикновенна гора. Бяхме на няколко километра от природния парк и затова решихме да го разгледаме. Кръстен е на един от ранните романи на Джон Стайнбек, като акцента е върху единението на човека с природата. Доктор Васил Ангелов възражда с много усилия и физически труд запостялата гора и я превръща в парк за духовно пробуждане, смирение и връзка с бога и природата, за да могат хората, които решат да го посетят, да почерпят от силата на земята, дърветата и въздуха. Това е място, което освен с приказния пейзаж вълнува и с чиста си енергия.










Природният парк е огромен. Има поляни на различна тематика, пътеки и мостове. Някои от тях с имена на приказни герои. Градината на Адам и Ева, мостовете на любовта, поляната на мечо Пух, пътека на здравето и много други. Различни постройки, като храма Св.Василий, къщата на бабата на червената шапчица, пирамида, хотел-ресторант Доброта за животни и птици и още куп табели с мисли осеяни из целия парк.









Една от любимите ми мисли в парка е написана на стар телевизор Опера и тя гласи: Телевизорът изпълва живота и душата на човека с пустота! Доста добре казано. Друг надпис поставен до нещо като арт инсталация със стари продънени кофи и вериги гласи: Празните и продънени надежди на прехода.







На няколко места има люлки, маси с пейки за сядане, дори и резервоар с вода за да измиете ръцете си. В целия парк имаше много малко хора. Само няколко семейства с малки деца. Изключително спокойно кътче в природата.


Приказната гора Небесните пасбища се намира в село Осиковица, а входът за парка е свободен.