
Третият по големина град във Франция ни очарова със спокойствие, вкусна храна, красиви сгради, исторически забележителности и танцово биенале. Всичко това на фона на двете реки Рона и Сона, които се сливат именно в Лион.
В гастрономическата столица на Франция, животът тече на бавни обороти. Няма нищо общо с динамиката на Париж.
Разходката по брега на р.Сона е едно от най-приятните активности защото има красиви гледки и няма почти никакви хора.

НОТР ДАМ ДЕ ЛА ФУРВИЕР
Базиликата Нотр Дам де ла Фурвиер гордо стои на върха на хълма Фурвиер. Това е едно от бижутата на Лион. Тук освен на красивата архитектура на сградата, може да се насладите и на прекрасна гледка към целия град от голямата тераса от ляво на базиликата. Влезнахме от втория опит защото винаги уцелвахме месата, по време на която, снимането е забранено.


Храмът е посветен на Дева Мария, като легендата говори, че именно тя е спасила града от чумната епидемия през 19-ти век. Именно в нейна чест била изградена статуя на Дева Мария, като всяка година на 8-ми декември градът е изцяло осветен от свещи. Честването продължава четири дни и е по-известно като Фестивал на светлината. В наши дни, самия фестивал е като нашия LUNAR. Емблематичните сгради на града са с дигитална премяна.



Базиликата е по дизайн на Пиер Босан, който е използвал доста от елементите, характерни за византийската и римската архитектура, което било доста нехарактерно за този исторически период, доминиран почти изцяло от готическите елементи.



Вътрешната декорация на базиликата е пищна като това имало и конкретна цел – трябвало да покаже мощта и богатството на църквата. Прилича на огромна кутия за бижута, тип Фаберже. Позлатени елементи, разкошна мозайка, мраморни колони, както и множество цветни прозорци доминират в интериора.










ПЛОЩАД ТЕРО
Тук се намира кметството, музея на изящните изкуства и красивия фонтан на Бартолди. Площада е смесица от история, изкуство и градска енергия, който представя духа на Лион в едно-единствено, незабравимо пространство. Разположен е в сърцето на града, между бреговете на реките Рона и Сона на полуостров Лион.


Една от най-привличащите гледки на площада е Фонтанът на Бартолди. Любопитен факт е, че е създаден от същия скулптор, изработил Статуята на свободата. Фонтанът представлява колесница, теглена от четири диви коня, и символизира четирите основни реки на Франция.





LES TRABOULES
Лион е известен и с тайните си проходи. Les traboules, от латинските думи trans ambulare (преминавам през), са преки пътища, които свързват една улица с друга през една или повече сгради. Някои от тях са скрити зад дебели врати и по нищо не може да разберете, че може да преминете на успоредната улица. Буквално минавате през вътрешни дворове и малки коридори. Само след няколко минути се озовавате на горната или долната улица. Така стигнахме до проходът Мермет, който е открито изрисувано стълбище.





Красива архитектура може да видите във всеки квартал. Сградата на Фондовата борса е чудесен пример за това.



ПЛОЩАД БЕЛКУР
Главният площад е приет за нулев километър в града, като всички дистанции в Лион се изчисляват от него. В близост до него започват и някой от най-големите пешеходни и търговски улици в града. Площадът беше ограден, поради танцовото биенале, което течеше в момента. Имаше сцена, която заемаше доста голямо пространство. А по диагонал, имаше и дървена конструкция с ленти плат, която играеше ролята на чадър. Накратко, не ставаше за снимане.


Създателят на Малкият принц, Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден в Лион. Едни от главните сувенири, особено в магазините в стария град са на тема Малкият принц. Летището и гарата за високоскоростните влакове TGV са кръстени в чест на известният писател и пилот.

ТРАДИЦИОННИТЕ РЕСТОРАНТИ BOUCHON
Лион е идеалното място за гурме ваканция и ние се потопихме блажено на това. В типичните ресторанти „бушон“ (bouchon) с непретенциозна атмосфера се сервират ястия като saucisson brioché (салам в тесто), andouillette (традиционна наденица), quenelles de brochet (кнедли от щука) с кремообразен сос Нантуа, приготвен от раци и tarte à la praline (пай с карамелизирани бадеми).

Препоръчаха ни ресторант La Mère Jean на една от задните улички до площад Белкур. Той не е „бушон“, но менюто е изцяло с лионски специалитети и храната беше много добра.

„Quenelles de brochet“ са класическо френско ястие от деликатни, овални кнедли, приготвени от смес от фино смляна щука, яйца, брашно и мляко или сметана. Сместа се оформя в овална форма с помощта на две лъжици, след което внимателно се пошира в кипяща вода. Сервират се топли с богат, кремообразен сос Нантуа, приготвен от раци. На мен много ми се услади, особено соса.



Старият град (Vieux Lyon) е един от най-големите ренесансови квартали извън Италия. По тесните калдъръмени улички, през тайните проходи в сградите и вътрешните дворове всяка крачка се превръща във вълнуващо преживяване. Коприненото минало на Лион се усеща и днес в магазините за коприна. През 19 век градът е бил световен център за производство на луксозните тъкани.


В дъното на този магазин има стар стан и коприна с лика на Жозеф Мари Жакард – създателят на Жакардовия стан.



ГАЛО-РИМСКИЯ ТЕАТЪР
На няколко минути пеша от Базиликата Нотр Дам де ла Фурвиер се намират, Гало-римския театър, по-малкият Одеон и музея Лугдунум. Според историци театърът е строен по времето на император Август. Местата за публика са реставрирани и театърът се ползва и до днес. За съжаление от сцената са останали само няколко колони. Разходката по залез е доста приятна защото почти няма посетители. Ако ви се пее или танцува, сцената е ваша. Акустиката е добра и ще ви чуе всеки от публика, независимо на кой ред е седнал.




Това е най-старият театър в Римска Галия и е един от най-големите (108 метра в диаметър), наред с театрите на Виен и Отен. Първоначално е имало само две нива с многоетажни места за около 5000 зрители. По-късно е модифициран: сцената е построена наново и е добавено трето ниво с места, увеличавайки капацитета до 10 000 зрители. Там са се представяли пиеси, най-често комедии, съпроводени с танци.





ОДЕОН
Точно до големият театър е по-малкият Одеон. Бил предназначен за концерти и декламации. Можел е да се използва и като зала за срещи. Одеоните са били рядкост в западната част на империята. Само Лион, Виена и Валанс са ги имали. В подножието на седалките, великолепната оркестрова настилка е била направена от най-красиво оцветените мрамори на римския свят, включително зелен порфир от Гърция, червен порфир и гранит от Египет, жълт мрамор от Африка и лилав и червен мрамор от Мала Азия.


МУЗЕЯ ЛУГДУНУМ
Музеят и театрите са разположени по склоновете на хълма Фурвиер, на самото място, където е основан римският град Лугдунум през 43 г. пр.н.е.
Самата сграда е проектирана така, че обичайното разположение на залите е заменено от отворени пространства, следващи голяма спираловидна рампа. Докато разглеждате експонатите не усещате как преминавате от един етаж на друг.


Има красиви мозайки и склуптури, но мозайките ми харесаха най-много.





ФРЕСКАТА НА ЛИОН
Това е изрисувана стена с площ от 800 м² която, представя 2000 години история с 25 исторически и 6 съвременни личности от Лион. Създадена е от Cité de la Création през 1994/95 г. На лявата снимка на първият балкон са Малкият принц и Антоан дьо Сент Екзюпери.


ПЛОЩАД ЯКОБИНЦИ
Площад „Якобинци“ е един от красивите площади в града. Доста приятно, зелено и открито пространство, приветливо за пешеходци. Заобиколен е от красиви сгради с магазини, а в центъра му има великолепен фонтан.



БИЕНАЛЕТО НА ТАНЦА В ЛИОН
Докато си пием следобедното кафе, две жени облечени в артистични костюми на съседната маса ни заговориха и ни казаха, че в 16 ч. започва парада по повод откриването на Биеналето на танца. Съветват ни да не го пропускаме. Послушахме ги и останахме доста доволни.

Девет групи дефилираха по улиците в центъра на Лион. Атмосферата беше карнавална. С много музика и танци. Групите бяха смесица от всички възрасти. Това беше абсолютен бонус към пътуването ни, който ни зареди с хубави емоции.







МУЗЕЯТ НА СЛИВАНЕТО
Музеят на сливането има отличително име и архитектурен дизайн. „Сливане“ се отнася преди всичко до изключителното му географско местоположение. Точно пред музея се срещат водите на реките Рона и Сона, което внушава идеите за сливане, смесване и флуидност.






В тази част на града има доста нова архитектура. На мястото на някогашния док, днес има модерни сгради. На метри от Музея на сливането е централата на Euronews.
ЦЕНТРАЛАТА НА EURONEWS
Проектът на Euronews е замислен като разтегнат куб, пронизан от два конусовидни атриума, които вкарват дневна светлина, въздух и осигуряват гледка към реката за ползвателите на сградата. Тези атриуми са представени като две гигантски очи, гледащи към реката и нейната околна среда. Символично, очите представляват и тези на Euronews, абстрактни рецептори, улавящи събитията от света около нас. Образ, който резонира с ролята на наблюдател на световните събития, свързана с новинарския канал.

Оранжевият куб е дизайнерски шоурум и офис сграда със сходна архитектура като тази на телевизионния канал.




Стара индустриална сграда е превърната в клуб за културни и музикални събития.

Река Сона вечер се превръща в огледало, което отразява светлините на града.



На хълма Фурвиер, катедралата блести над града.




Лион се намира изключително близо до винарския район Божоле. Затова в един от дните спонтанно решихме да го видим. Посетихме две винарни, но не останахме впечатлени. С нас имаше двойка американци и момиче от Ливан. Те също споделиха същото мнение. Единственото вино, което ми хареса е това на снимката. То беше във втората винарна.











Параклисът „Hôtel-Dieu“ е построен по времето на Луи XIII, една от малкото сгради, построени в този стил в Лион. От площад Република има хубав ъгъл за снимане.
Това е болничен параклис, прикрепен към бившата болница със същото име (днес превърната в търговски център и хотел). Отворен за града, той е запазил първоначалната си цел да посреща обществеността и да провежда религиозни тържества.

MAISON PRALUS

Розовия пралин бриош е създаден през 1955 г. от Огюст Пралюс, несъмнено той е звездата на Maison Pralus. Рецептата никога не се е променяла и се приготвя всяка сутрин.
Част от великата традиция на френското сладкарство, la Praluline® се изнася в цяла Франция и по света.


Пол Бокюз (1926–2018), наричан „папата на френската кухня“ се утвърждава като един от водещите готвачи в страната през 60-те години на миналия век, създавайки по-леки, по-иновативни ястия от традиционните блюда в тежките изискани ресторанти. На негово име са кръстени и халите в Лион.

LES HALLES DE LYON – PAUL BOCUSE
Гастрономическото ни пътуване из Лион продължи до известните Les Halles de Lyon – Paul Bocuse, защото тук се продават едни от най-добрите местни продукти и подправки. Това е меката на лионската гастрономия, където може да се опитат местни деликатеси. Освен магазини има и малки ресторанти. Ние избрахме Maison Merle, където предлагат уникална селекция от стриди, морски дарове и миди. Това е водещия магазин за стриди в Лион. Препоръчвам го горещо.










ГАРА ЛИОН СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ
Гарата за високоскоростните влакове TGV на летището е по проект на Сантяго Калатрава. Драматичната форма на надстройката на централната зала е заимствана от една от скулптурите на Калатрава: балансирана форма, наподобяваща птица в точката на полет. Наподобява Oculus в Ню Йорк, също негов проект.





ЛЕТИЩЕ ЛИОН СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ
Лион ни изпрати с красив залез, който се отразяваше в прозорците на сградата на терминала. Разкошен завършек на това пътешествие във Франция.


