В ПЕТРА ВСЯКА СТЪПКА НАПРЕД ВИ ВРЪЩА ВЪВ ВРЕМЕТО НАЗАД

на

Една година по-късно, същата компания летим за Йордания. След 3 часов полет от София до Акаба и още около 2 часа в джипа пристигаме във Вади Муса (Долината на Мойсей). Организацията ни е повече от перфектна. Настаняваме се в полунощ. Хотелът ни се намира на метри от главния вход на Петра. На следващия ден в 7:15 ч. вече сме на територията на древната столица на набатейците.

„Розовият град“ е пчелна пита от ръчно изсечени пещери, храмове и гробници, издълбани от розови скали във високата пустиня на Йордания преди хиляди години. Скрит от времето, Петра разказва за една изгубена цивилизация. Малко се знае за набатейците – номадски пустинни хора, чието царство се е издигнало от тези скали и върхове, и чието невероятно богатство нараства от доходоносната търговия с тамян.

Разходката ни започва от Ал Сик, дълъг над 1 км тесен каньон, който е заобиколен от двете страни с огромни скали. Цветовете и формите са изключително впечатляващи. В края на пролома се открива спиращата дъха гледка на съкровищницата на Петра (Al-Khazneh). Сградата представлява издълбана отвесно, тъмно розова скална фасада с широчина от 30 м. и височина – 43 м. Съкровищницата е изсечена в началото на 1-ви век като гробница на уважаван набатейски цар и е доказателство за инжинерния гений на този древен народ. Интересен факт от строителството й е, че е изсечена от върха към основата, а не на обратно.

Пред съкровищницата кипи голяма търговия. Най-честата фраза, която ще чуете тук е best price, local price. Местните са завладели района и предлагат да ви заведат до най-красивата гледка към съкровищницата срещу заплащане, което те определят и разбира се е best price, local price. Не би трябвало да има каквито и да е допълнителни такси, защото билета за Петра не е никак евтин. 50 йордански динара е за 1 ден. Не се връзвайте на техните приказки и поемете по пътеката нагоре.

След 10 минути стигаме мястото с гледката, но там ни очакват нова група, която иска да им се плати, за да ни пуснат за снимка от скалата. Само на 10-тина метра има друга скала, от която гледката също е добра и никой не те притеснява.

Обиколката ни продължава по един по-различен маршрут от главния, по който минават по-малко туристи. Изкачваме висока скала, следва силен наклон надолу. Един от приятелите решава да минем напряко, като се насочва към стръмна скала. В това време две жени продаващи сувенири в ниското го виждат и започват да викат, че не може да се мине от там. Трябва по главната пътека. На въпроса, защо не може да се мине от там, от където той се е насочил, те му отговарят защото няма болница на близо. Е, минахме по отъпкания път.

Насочваме се към Светилището, което е на съседния баир. Продължаваме с разходката. Мащабите са огромни, а гледките величествени. На една от скалите има импровизирано заведение с прекасна панорама и вкусен арабски чай. Сядаме за кратко и отпиваме блаженно от ароматната напитка.

Минаваме и покрай Ксар ал Бинт, който е бил главният и най-важен храм в Петра. Името му е дадено от бедуините, което означава „Замъкът на дъщерята на фараона“ и произлиза от местна легенда. Вероятно е построен през втората половина на I в. Пр. Хр., По време на управлението на Ободас III, посветен на главния набатейски бог Душара, или център на съвместния култ на Душара и богинята ал’Уза.

След почивка и вкусен обяд се качваме на магарета и продължаваме към впечатляващият манастир Ал-Деир. С магаретата минаваме само една трета от маршрута от ресторанта до манастира. Останалата част пеша. Бая се озорихме, но си заслужава. Манастирът е един от най-големите монументи в Петра. Широк е 47м и висок 48м. Датира от II век по времето на цар Рабел II. По-късно е използван като християнски параклис, от където идва и неговото име.

На връщане минаваме покрай Великият храм, улицата с колоните, царските гробници и  амфитеатъра. В сърцето на древния град се простира широк път с колони. Построен е в края на І в.сл.Хр., върху следи от по-стар път. Той е бил главна, търговска улица в Петра. Центровете на власт и култ на града, както и пазарите и жилищните квартали от прости каменни и глинени жилища, са били по склоновете от двете страни на тази главна артерия.

Великият храм е един от основните архитектурни елементи на Петра. Построен в края на I в. Пр. Хр., и разширен през първите 100 години след Христа. Разположен е на юг от улицата с колонадата. Има монументално стълбище, голяма свещена открита площадка (Долна Теменос), покрита с шестоъгълни камъни, затворени от двете страни от тройни колонади, откъдето източните и западните стълби водят до горните теменоси. Самият храм има фасада с четири колони.

Първата от така наречените Царски гробници е гробницата с урни. Тази гробница е построена високо в планината и изисква изкачване на редица стълби. Някои историци предполагат, че това е гробницата на набатейския крал Малхус II, починал през 70 г. сл. Хр. А други, че това е гробницата на Арета IV.

След цял ден в този гигантски археологически парк се отправяме към изхода за да си починем и да заредим батериите за финала наречен Нощна Петра.

В 8:30ч. вечерта отново сме в каньона Ал Сик. Небето е като тъмно синьо кадифе, осеяно с малки блестящи диаманти. А целият път до Съкровищницата е осветен със свещи. Както и пред самата сграда също. Програмата е кратка. Акустичен концерт на местен музикант, който свири на живо на непознат за мен инструмент. Така видяхме най-ценното съкровище на Йордания – Петра.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.