Вади Рум е едно магично място. Наричано още, долината на Луната. Сюрреалистичен пейзаж от пясъчна пустиня, клисури и внушителни скали, сътворени от природата в продължение на хилядолетия. Това е третата пустиня, която виждам и за трети път ме пленява. Гледки, които остават в съзнанието завинаги.
Пристигнахме около обяд. Оставихме колата на паркинг защото Вади Рум е защитен природен резерват и не може да се влиза с коли. Нашият домакин ни чакаше там. Прехвърлихме се на джип, който ни закара до лагера, където нощувахме. Тук забавленията са: сафари с джип, яздене на камили, гледане на залеза, катерене по скалите, вечеря в бедуински лагер. Започнахме със сафарито, като избрахме най-дългият маршрут.
Първата спирка беше червената, пясъчна дюна, която лесно се изкачва. Събухме се боси за да усетим финия пясък под краката ни. Интензивното червено на дюната и дълбокото синьо на небето са очарователна гледка, която ще ви накара да се изкачите по нея. Гледката от върха е чудна.
Продължихме към каньонът Хазали. Това е едно от най-известните места в пустинята Вади Рум. Дълбок е по-малко от 100 метра. Вътрешните му стени са покрити с множество набатейски и ислямски надписи, както и скални рисунки. За съжаление с течение на времето, надписите са трудно забележими.
Следващата ни спирка беше, така наречения малък мост в Khor al Ajram. Кръстен е на неговите размери. С приблизително 4 метра разстояние, той е един от по-малките скални мостове. Страхотно място за снимки. Достигането на върха му е лесно. А наградата е невероятна. Прекрасна гледка към червената пясъчна долина.
Отправихме се към следващата цел. Скалният мост Ум Фрут. Това е едно от най-сниманите места в пустинята Вади Рум. Мостът е около 15 метра висок. Изкачването е стръмно. А, ако решите да не се катерите по моста, също си струва да го посетите.
Последната част от сафарито беше да видим залеза във Вади Рум. Шофьорът ни спря до двама местни, които приготвяха чай. В последствие разбрахме, че чаят е за нас, а те са част от екипа на лагера, в който бяхме отседнали. Залезът е едно от най-епичните преживявания в йорданската пустиня. Един спокоен и вдъхновяващ момент, в който цветовете на пустинята се променят бавно със слънцето, от светло розово до тъмно оранжево и кафяво, само за няколко минути.
След залеза се отправихме към лагера. Там ни очакваше бедуинска вечеря. Храната се приготвя на базата на традиционни бедуински рецепти и методи. Приготвя се бавно 2 часа под земята. Готвачът се появи с лопата вместо с нож. Разкопа пясъка и извади изпечената храна, след което ни покани в палатката за хранене. Пилешкото месо се топеше в устата като масло, а зеленчуците бяха с такива интензивни вкусове.
На следващата сутрин имахме щастието да видим и пясъчна буря. Гледката е фантастична. Силен, брулещ вятър, който завихряше пясъка във въздуха. На този фон мина и стадо камили. Един спектакъл на природата, който запазих като сувенир от Йордания.
Въпреки суровия климат, пустинята ни завладя по един невероятен начин. Не случайно, Вади Рум е снимачна площадка и за филми. Тук е сниман Марсианецът и още други филми. Всички туристи от нашия лагер на сутринта си бяха тръгнали, докато ние си направихме разходка в околността и се наслаждавахме на тишината. Единственият шум беше силния вятър. Този момент беше като пустиннен дзен, който остана в спомените ни. За финал, лично собственика на лагера Quiet Village ни закара до паркинга на резервата, от където продължихме към Акаба.
travel me 