Слънчев, летен, неделен следобед. Дестинацията ни е на околко 45 минути от София. Една, мини джунгла с буйна растителност и богато разнообразие на птици, насекоми и други животински видове. Драгоманското блато е най-голямото карстово блато в България. А за нас, то е първото, което посещаваме.
Разходката по дървените пътеки е приятна. В самото начало има малък, паянтов мост. От него се вижда наблюдателната кула, която е в близост. Тук видяхме малки, морски кончета с прозрачен, тюркоазен цвят. Много трудни са за снимане защото са доста бързи, но изключително красиви. На места по пътеката има счупени дъски, но с повече внимание, няма проблем да преминете напред.
Някъде посредата на маршрута имаше друг вид насекоми с формата на хеликоптер. Кръжаха само на това място. В по-голямата част от пътеката, растителността е толкова избуяла, че достига височина околко 2 метра. В самия й край имаше водни лилии. От това място има хубава панорамна гледка към Чепън планина. Цялата разходка е не повече от 20 минути.