Язовир Пчелина и параклиса Св. Йоан Летни е дестинация, която виждам за втори път. В първите дни на пролетта, с приятели потеглихме на там. На път към язовира, си направихме кратък пикник. А след това продължихме с разходка до параклиса. Под разкошните пухкави облаци и слънчевите лъчи, лежерно вървяхме по пътеката. В сладки приказки и снимки по пътя, времето мина неусетно. Ето какви ги нащраках този път.
Стигайки до скалите, малко преди параклиса се разкрива разкошна панорама към язовир Пчелина. На прага на пролетта цветовете на пейзажа все още напомнят за есента и зимата. Но температурата на въздуха никак не е зимна. Параклисът е единствения спомен от потопеното село Пчелинци, което сега лежи на дъното на язовира.
На съвременнен камък на прага на храма пише датата, през която е бил построен. Това разказват легендите за годината на изграждането. Вътре почти не са останали стенописи. А това, което е останало е в доста лошо състояние. Очите на Богородица са избодени. Има цветущи надписи, надраскани от наши съвременници. Повечето икони, дарени от посетители са подпряни на пода. Като цяло положението е тъжно.
За това се фокусирахме на природата отвън. Разходихме се по скалите надолу. Освен пейзажи, снимахме и портрети. Определено си изкарахме добре. На връщане по пътеката срещнахме и хора яздещи коне. Изключително добре се сливаха със заобикалящата среда. Бяха на точното място, в точния момент. Така завърши уикенд пътешествието ни до язовир Пчелина и параклиса Св. Йоан Летни .
travel me 