Поводът да отидем до Париж този път, отново е изкуство. Организирахме си лежерен дълъг уикенд, който определено ни вдъхнови. Няколко дни преди да настъпи голямата топла вълна над Западна Европа, ние се наслаждавахме на прохладен и слънчев френски разкош.
За добре дошли започнахме с едно от класическите френски преживявания — традиционната лучена супа. Топлата и ароматна супа с карамелизиран лук, препечен хляб и сирене ни донесе усещане за уют и ни потопи още повече в атмосферата на френската кухня. Това беше малък, но запомнящ се момент от нашето парижко приключение — съчетание от разходки, красиви гледки и вкусове, които са част от духа на града.

ГРАДИНИТЕ ТЮЙЛЕРИ
Няколко пъти се разхождахме из градините Тюйлери. Едно от многото ми любими места в града. Сляхме се напълно със заобикалящата ни среда, пълна с история, изкуство, природа и типичния парижки ритъм. Разходките по широките алеи, край езерата и сред скулптурите ни позволиха да се докоснем до едно място, което векове наред е било свидетел на живота в Париж.

Знаете ли, че те са създадени през 16 век по заповед на Катерина Медичи, вдовицата на френския крал Анри II, която искала градини в италиански стил, напомнящи за родната ѝ Флоренция. Името „Тюйлери“ идва от френската дума tuiles(„керемиди“), защото преди създаването на градините на това място се намирали работилници за производство на керемиди.
През 17 век градините са преобразени от прочутия френски ландшафтен архитект Андре льо Нотър, създател и на градините на Версай. Той оформя широките алеи, симетричните пространства и характерния стил на френската градина. По това време градините първоначално били предназначени за кралския двор, но постепенно се появила идеята те да станат достъпни и за обикновените парижани. Шарл Перо, писател и служител в двора на Луи XIV, изиграва важна роля, като убеждава министъра Жан-Батист Колбер в доверието, което може да се гласува на жителите на Париж, и в необходимостта такава красива градина да бъде отворена за всички. Така Тюйлери се превръщат в едно от първите големи обществени пространства за разходка и отдих в Париж.

В продължение на векове градините са свързани с френската кралска история. Те са били място за разходки на кралското семейство и императорския двор. До тях се е намирал Дворецът Тюйлери, който е бил кралска резиденция, но е разрушен през 1871 г. след пожар по време на Парижката комуна. Самите градини обаче са запазени и днес остават едно от най-посещаваните места в столицата. Намират се между Лувъра и площад Конкорд, и са част от една от най-впечатляващите исторически оси на Париж.

Тюйлери съчетават история, изкуство и природа и остават един от символите на френската елегантност.






ПЛОЩАД ВАНДОМ
Един от най-елегантните и престижни площади в Париж, известен със своята класическа архитектура, луксозни бутици и връзката си с историята на френската аристокрация.
Площадът е създаден в края на XVII век, по времето на крал Луи XIV, като част от грандиозния план за превръщането на Париж в символ на кралската мощ и величие. Първоначално носи името площад Луи Велики и в центъра му е поставена статуя на краля, която по-късно е разрушена по време на Френската революция.
Днес в центъра на площада се издига впечатляващата колона Вандом, построена по заповед на Наполеон Бонапарт през 1806 г. Тя е вдъхновена от колоната на Траян в Рим и е създадена, за да прослави победата на Наполеон в битката при Аустерлиц. Колоната е висока около 44 метра и е покрита със спираловиден релеф, разказващ историята на военните успехи на императора.

През вековете площад Вандом се превръща в символ на парижкия лукс и изисканост. Около него се намират едни от най-известните бижутерски къщи и луксозни марки, а районът е свързан с висшата мода, изкуството и френския стил. Тук се намира и прочутият хотел Ritz Paris, в който са отсядали известни личности от цял свят.
Архитектурата на площада впечатлява със своите еднакви фасади, хармонични пропорции и елегантни сгради в класически френски стил. За разлика от оживените булеварди на Париж, Вандом носи усещане за спокойствие, величие и вечна красота.
На площада имаше фотосесия с розов стар ситроен.

Разходката до площад Вандом е като пътуване през историята на Париж — от кралската епоха и времето на Наполеон до съвременния град на модата и лукса. Това е място, което съчетава история, архитектура и онази особена парижка елегантност, която го прави едно от най-красивите кътчета на града.





ФОНДОВАТА БОРСА
Това е много любим, мой музей, който посещавам отново с огромно желание.

За него може да прочетете в поста от 2021 г. :


Още една причина да съм отново във Фондовата борса е японската художничка Фуджико Накая.

СКУЛПТУРАТА ОТ МЪГЛА „ОБЛАК #07156″
Като част от изложбата „Clair-obscur“ Ротондата на Фондовата борса се превръща в място, където границите между реално и въображаемо изчезват. Влизаш в пространство, в което хората се появяват и изчезват в гъста, бяла мъгла от водни пари — в „Облак #07156“ на Фуджико Накая.

Тук мъглата не е просто ефект. Тя е скулптура. Тя е материал, форма и преживяване.
Фуджико Накая не рисува мъглата — тя я създава. С помощта на сложна система от помпи под високо налягане и множество дюзи тя превръща водните капчици в жива, променяща се скулптура, която съществува само в настоящия момент.


Винаги работейки с характера на конкретното място, художничката създава изключителен диалог между природния феномен и архитектурата на Ротондата на Тадао Андо. Пространството, проектирано като кръг от гледни точки, изведнъж се изпълва с нещо, което едновременно открива и скрива.
Художничката иска публиката да се движи през произведението, така че да може едновременно да го съзерцава и преживява, с изричното изключване на всякакви изкуствени химични процеси. Дори за да се постигне само частично овладяване на това нестабилно, ефимерно и постоянно метаморфозиращо явление, е необходимо познаване на физичните закони, управляващи образуването и разсейването на мъглата.


Мъглата ни кара да се съмняваме в това, което виждаме. Тя спира погледа ни, променя усещането ни за пространство и ни напомня, че понякога най-силното преживяване е това, което не можем да задържим.


И може би точно това е магията на изкуството — когато един природен феномен влиза в музея и за момент ни кара да се почувстваме част от него.





Ето я и главната причина за този парижки уикенд.
ПЕЩЕРАТА НА ПОН НЬОФ

В далечната 1985 година Кристо и Жан-Клод опаковат Пон Ньоф и го превръщат в произведение на изкуството за 14 дни. Този юни, 41 години по-късно, френският артист JR го превръща в пещера и отдава почит на „Опакования Пон Ньоф“.
Разгледахме „Пещерата на Пон Ньоф“ само отвън защото не беше отворена за посетители. Една седмица преди да пристигнем, имаше буря в Париж, която повреди част от арт инсталацията. Откриването се състоя 2 часа след като тръгнахме към летището.

ПЛОЩАД КОНКОРД
Стъпвайки на площад Конкорд, над главите ни се рееха нежно розови облаци. Истинска хармония от красив залез с красива архитектура.

Площадът е създаден през XVIII век, по време на управлението на крал Луи XV, и първоначално носи неговото име. В центъра му е поставена статуя на краля, която по-късно е премахната по време на Френската революция.

Площадът става символ на бурните събития в страната по време на Френската революция. Тогава е преименуван на Площад на революцията и именно там е поставена гилотината, на която през 1793 г. са екзекутирани крал Луи XVI и кралица Мария Антоанета, както и други известни личности от епохата. След края на революционния период площадът получава името Конкорд („съгласие“, „хармония“) като символ на помирението.

ГРАНД ПАЛЕ
Преди 5 години, Гранд Пале беше в реконструкция заради Олимпийските игри, но сега вратите бяха отворени. Този красив дворец е построен за Световното изложение в Париж през 1900 г. с идеята да покаже развитието на изкуството, науката и технологиите в началото на новия век.

Още при вида на сградата усещането е впечатляващо — огромната фасада от камък, желязо и стъкло съчетава класическа елегантност с новаторския дух на времето. Най-забележителната част е огромният стъклен покрив, който превръща пространството под него в едно от най-впечатляващите места в Париж. Светлината, която преминава през стъкления купол, създава усещане за простор и лекота.

Гранд Пале е истинско архитектурно постижение за своето време. През годините сградата се превръща във важен културен център — домакин на изложби, художествени събития, концерти и различни прояви. По време на Първата световна война дори е използвана като военна болница, а по-късно отново се връща към своята роля на място за изкуство и култура.

Докато се разхождахме в Гранд Пале, усещането беше сякаш се докосваме до една важна част от историята на Париж. Това не е просто красива сграда, а място, което събира в себе си духа на града — любовта към изкуството, стремежа към новото и онова неповторимо усещане за елегантност, което прави Париж толкова специален.

ИЗЛОЖБАТА
Laure Prouvost
We Felt A Star Dying
Разгледахме изложбата на Лор Прувост, която ни отведе на безпрецедентно сензорно пътешествие. Под стъкления покрив на Гран Пале, художничката представя монументална творба, съчетаваща видео, скулптура, звук, аромат и светлина, резултат от две години изследвания в областта на квантовата физика.
Всичко започва с един шеметен въпрос: „Какво бихме могли да почувстваме, когато възприемаме реалността от квантова перспектива?“

На входа на изложбата, тунел води към ослепителна среда, обитавана от „Началото“, монументална кинетична скулптура. Оживена от звук и светлина и съставена от шест движещи се пипала, тя е едновременно вездесъща и мимолетна, внушителна и крехка, космическа и земна. В центъра ѝ, видеоклип, озаглавен „Усетихме умираща звезда“, ни свързва с материята във всичките ѝ форми – жива и нежива, естествена и механична, от безкрайно малката до безкрайно голямата.

Около нея, причудливи метеоритоподобни елементи, са окачени от стъкления покрив и предизвикват квантовия феномен на заплитане, който свързва две частици мигновено, независимо от разстоянието между тях. Някои приемат формата на шлемове, вътре в които човек може да чуе гласовете им и да усети металния им, минерален аромат.

Пространствен звук, нишки, докосващи се до телата, ослепителни прожектори, обгръщаща възглавница, върху която да легнете и да гледате видеото, платформи и пясъчни брегове, всички те действат като сензорни стимули, потапяйки посетителите в тази разширена среда. Лор Прувост разкрива взаимосвързан свят, в който „ние сме едно“, където „ние сме ние“.


РОТОНДАТА АНТИН
Разположена в южната част на Гранд Пале, тази ротонда е част от оригиналната структура, създадена за Световното изложение в Париж през 1900 г.

Още с влизането впечатлява усещането за простор и светлина. Кръглата форма на пространството, елегантните извивки и внимателно проектираните детайли показват характерния стил на епохата.


Ротондата носи името си от близкия квартал Антин и през годините е била част от многобройни художествени и културни събития. Тя е пример за начина, по който Гранд Пале е замислен — не просто като сграда, а като сцена за среща между изкуство, култура и хора.
Ротондата Антин е малък, но впечатляващ детайл от огромния Гранд Пале, който показва колко внимание към красотата и детайла е вложено в създаването на тази емблематична сграда.



ЛЮКСЕМБУРГСКАТА ГРАДИНА

Колкото и пъти да съм се разхождал в Люксембургската градина винаги е супер приятно. Е, и този път беше така. Подредените алеи, красивите цветни лехи, статуите и спокойната атмосфера. Навсякъде имаше хора, които четяха книги, разговаряха, разхождаха се или просто се наслаждаваха на момента.


А ние, си направихме пикник с вино, багети и сирена. Сляхме се напълно с местните. Седнахме сред зеленината и се насладихме на простите неща от живота. Около нас имаше много други хора, които правеха същото — групи приятели, двойки и семейства, които бяха донесли храна и напитки и се бяха събрали да прекарат време заедно. Тази непринудена атмосфера ни показа една различна страна на Париж — не само на красивите сгради и забележителности, а на града като място за живот, срещи и удоволствие от малките неща.


Люксембургската градина е и място, свързано с изкуството и историята. В нея има над сто скулптури, красиви фонтани и алеи, които създават усещане за разходка из музей на открито. В градината се намира и Люксембургският дворец, който днес е седалище на френския Сенат.


Това място остана в спомените ни като един от онези парижки моменти, в които не бързаш за никъде — просто седиш, гледаш хората около себе си, отпиваш глътка вино и усещаш ритъма на града. Люксембургската градина ни показа спокойната, уютна страна на френската столица.


За финал на деня избрахме бара на покрива на хотел Pullman Paris Montparnasse, за да се видим с приятели, които живеят в Париж. Разкошен залез, сладки приказки и ледени коктейли.

ГАЛЕРЍ ЛАФАЙЕТ
Всичко започва през 1893 г., когато двама братовчеди от Елзас — Теофил Бадер (Théophile Bader) и Алфонс Кан (Alphonse Kahn) — решават да създадат малък магазин за модни аксесоари и дребни стоки на ъгъла на улиците Rue La Fayette и Rue de la Chaussée d’Antin. Първият магазин е бил само около 70 кв. м, но благодарение на доброто си местоположение близо до Опера Гарние и големите парижки булеварди бързо привлича много посетители.
Успехът идва бързо и магазинът започва да се разширява. През 1896 г. компанията придобива сградата на Rue La Fayette, а в началото на XX век купува и сгради на булевард Осман (Boulevard Haussmann), където постепенно се оформя прочутият универсален магазин, който познаваме днес. Идеята на основателите е била да създадат не просто място за пазаруване, а истинско преживяване — пространство, в което клиентите да се чувстват като в „луксозен базар“, заобиколени от красота и изобилие.

Най-голямото архитектурно чудо на Галерѝ Лафайет е прочутият стъклен купол, завършен през 1912 г. Той се превръща в символ на магазина и един от най-красивите примери за стил Ар Нуво (Art Nouveau) в Париж. Архитектът Фердинан Шану (Ferdinand Chanut) създава конструкцията, художникът на стъкло Жак Грюбер (Jacques Gruber) проектира великолепните витражи, а Луи Мажорел (Louis Majorelle) създава декоративните метални елементи и балюстрадите.

Куполът не е бил само декоративен елемент — той е част от специалната идея на основателите: пазаруването да се превърне в театрално и емоционално преживяване. Светлината, която преминава през цветните стъкла, осветява централното пространство и създава усещането за дворец, а не за обикновен магазин.

През своята история Галерѝ Лафайет се превръща в едно от най-важните места за мода в Париж. Тук се представят нови тенденции, организират се изложби и събития, а самата сграда се превръща в туристическа забележителност. По време на Втората световна война магазинът преминава през труден период, а след войната постепенно възвръща ролята си на център на парижката мода и култура.
Днес, когато човек влезе в Галерѝ Лафайет, не просто посещава универсален магазин — той попада в част от историята на Париж. Под величествения купол се срещат архитектурата от началото на XX век, френската любов към красотата и традицията на града да превръща ежедневните места в истински произведения на изкуството.


Похапнахме и солени палачинки в района на Галерѝ Лафайет, които бяха супер вкусни. Сред толкова много красива архитектура трябва и храна.


59 RIVOLI
Историята на 59 Rivoli в Париж е една от най-интересните градски арт истории на последните десетилетия — започва като незаконно завладяно изоставено място и се превръща в легитимен културен център в сърцето на града.

Всичко започва с една изоставена сграда на улица Риволи №59, близо до Лувъра. Тя е била клон на Crédit Lyonnais, но след това стои празна години наред.
На 1 ноември 1999 г. трима художници — Gaspard Delanoë, Kalex и Bruno Dumont — влизат в сградата и я превръщат в артистично убежище.



Първите дни не са романтични — сградата е била мръсна, занемарена и изоставена. Художниците я почистват, правят ателиета, започват изложби, концерти и събития. Вместо тиха галерия за готови произведения, те създават „жива лаборатория“, където посетителите виждат самия процес на създаване на изкуство.


Любопитното е, че градските власти първоначално искат да ги изгонят, защото това е незаконно. Но, мястото става толкова популярно, че обществената подкрепа нараства. Още в началото на 21 век, хиляди хора годишно посещават 59 Rivoli, което променя отношението на Париж към него.


След години преговори градът решава да не унищожи тази инициатива, а да я превърне в официално пространство. Париж купува сградата, тя е ремонтирана между 2006 и 2009 г., а 59 Rivoli става законен артистичен център с ателиета и изложбени пространства.


Днес мястото е известно като „AfterSquat“ — нещо между галерия, работилница и културен експеримент. Художници работят зад отворени врати, стените постоянно се променят, стълбището е покрито с рисунки и всеки етаж има собствена атмосфера.


Най-интересният парадокс е, че 59 Rivoli започва като бунт срещу институциите, но самата институция в крайна сметка признава стойността му. Това е пример как едно изоставено пространство може да се превърне от „проблем“ в символ на творческата енергия на един град.


Оставяме Париж с усещането, че този град никога не стои на едно място. Той постоянно се променя, вдъхновява и изненадва. Винаги има живот, движение и красота — от малките кафенета и уютните улици до големите събития и културни сцени. Париж не просто се разглежда, той се преживява — и точно затова винаги оставя желание да се върнеш отново.

