Докато бях в Париж за проекта Опакованата Триумфална арка, имах възможността да разгледам много музеи и галерии, които не бях виждал до този момент. Следобедите ми бяха свободни и обикаляхме града с колеги. Още в деня на пристигането, разгледах музея на азиатското изкуство Чернуски. Помещава се в красива сграда на аваню Веласкес 7. Сърцето на колекцията е донесено лично от Анри Чернуски при пътуване до Китай и Япония. Около 5 хиляди произведения на изкуството. Днес колекцията е много по-богата, като основни са четири: японска, китайска, корейска и виетнамска колекции. Музеят е безплатен за посещение.
На следващия ден посетихме друга изложба посветена на ранните творби и нерализирани проекти на Кристо и Жан Клод. Безпорно, най-интересните творби за мен бяха тези за проекта Мастаба в пустинята на Абу Даби, която ще бъде последната и единствена, постоянна творба на Кристо.
Завладяни от творчеството на Кристо, отидохме до ул.Висконти, където през далечната 1962 г. на 27 юни, Кристо и Жан Клод изграждат „Желязната завеса“ – стена от 89 петролни варела, като протест срещу построяването на Берлинската стена през 1961 г. Тази арт инсталация трае само една нощ.
Две интересни изложби ме потопиха в атмосферата на Ателието на светлините. ДАЛИ – БЕЗКРАЙНА ЕНИГМА и ГАУДИ – АРХИТЕКТ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО. Два спектакъла на едно място. Картините на Дали живееха нов живот благодарение на съвременните технологии. Освен, че се прожектираха по стените и пода, имаше и музика. Динамика и енергия, които те карат да видиш изкуството и архитектурата по различен начин. Музикалният фон за изложбата на Салвадор Дали беше на Пинк Флойд. А, този за Антонио Гауди беше класическа музика, която подсилваше ефекта на творбите на каталунския архитект. Хора бяха насядали по земята за да гледат, а други като мен се разхождаха из цялата зала. Не съм фен на Пинк Флойд и това беше единственото нещо, което не ми хареса.
В една по-малка зала с име СТУДИО в Ателието на светлините, имаше още един дигитален арт проект със съвременни, компютърни анимации. Тук човек се чувства буквално като в матрицата. Визуализациите бяха доста впечатляващи.
В един от дъждовните дни посетихме Лувъра. Имахме план да видим няколко важни експоната от световния музей. Мона Лиза, Венера Милоска, Нике от Самотраки и любимите ми апартаменти на Наполеон III. Насладихме се и на още много други, минавайки по коридорите и залите.
Следващия музей, лично за мен беше черешката на тортата за това пътуване до френската столица. От няколко години следях работата по превръщането на старата парижка търговска борса в галерия, която да покаже колекцията на Франсоа Пино. Днес най-новият музей се казва Търговска борса – колекция Пино. Един монумент в центъра на Париж с нова функция. Работата по реставрацията и трансформацията на сградата е поверена на японският архитект Тадао Андо. Брилянтно изпълнение е първата ми мисъл при влизане в новият дом на колекция Пино.
Безпорно най-красивата зала е ротондата, в която минало, настояще и бъдеще живеят заедно в хармония, деликатно и семпло, точно както само японец би го направил. Обожавам такива сгради, в които няколко епохи са преплетени и създават един архитектурен шедьовър. Огромен бетоннен цилиндър предлага напълно ново преживяване. Бих го нарекъл арт арена или пантеон за съвременно изкуство. В центъра беше разположена най-известната инсталация на швейцареца Урс Фишер, която представлява реплика в реален размер на скулптурата Похищението на сабинянките на Джамболоня, но изработена от восък и запалена на откриването на изложбата. Всеки ден восъкът се топи малко по малко и скулптурата става безформена.
Първоначално цяла, а след това постепенно разпадаща се или разтапяща, творбата, въпреки трансформацията си, продължава да очарова пространството и зрителя. Инсталацията е паметник на непостоянството, трансформацията, протичането на времето, метаморфозата и творческото унищожение.
Освен статуята в центъра имаше още няколко модела столове, седалка от самолет и човешка фугура също от восък, които се топяха пред публиката.
Самият Тадао Андо казва, че пространственото оформление на Търговската борса е предназначено да създаде интензивен и по-фин диалог между ново и старо.
Сент Шапел е едно готическо бижу, в което не бях влизал. Това е може би най-светлата църква, благодарение на гигантските витражи. Супер впечатляващо и много красиво. Храм на светлината. Един шедьовър на готическия дизайн.
Следваща спирка музей Пикасо-Париж. Имаше съвместна изложба Пикасо-Роден и в интерес на истината видях повече скулптури на Роден, отколкото творби на Пикасо, макар и да бях в музеят на Пикасо. Изложбата предлага уникална среща между двама гении, чиито официални творби бележат решаваща повратна точка в модерното изкуство. Интересното за тази изложба е, че се провежда едновременно и в музеят Роден.
Сградата в, която се намира музеят Пикасо – Париж е разкошна. Френският историк на изкуството Бруно Фокарт описва сградата като най-величествената, най-необикновената, ако не и най-екстравагантната от големите парижки къщи от 17-ти век. Централното стълбище е шедьовърът на сградата. Комбинирайки множество ефекти от перспектива и гледки под висок ъгъл, стълбището прилича на театър.
Продължавам с музеят Роден. Това е място изпъленено с много шедьоври на големият скулптор. Мислителят, Катедралата, Целувката, Ходещия човек, Медитация или Вътрешния глас, Бронзовата епоха и още други скулптури са разположени както в сградата на музея, така и в градината. Колекциите на най-великият френски скулптор са представени в имение от осемнадесети век, разположено в сърцето на градина във френски стил.
Скулптурата Бронзовата епоха е представена в ротонда – една от най-красивите стаи на музея, украсена с дървени облицовки от осемнадесети век, където играта на отраженията в антични огледала и върху светлият паркет придава допълнителна нотка на поезия. Посещението продължава с прочутата чувствена скулптура от бял мрамор Целувката.
Великолепието на обстановката и красотата на изкуството на Роден се съчетават в необикновена хармония, която превръща Музея Роден в рай на мира в сърцето на френската столица… да го откриеш, означава да го обичаш! Музеят Роден има отличителната черта да заема място, избрано от самия художник. Едно, възхитително имение в стил рококо, проектирано от архитекта Жан Обер и построено през 1732 г., е на практика изоставено, когато Роден го открива през 1908 г. Той започва с наемането на четири стаи на приземния етаж, преди да поеме цялата сграда от 1911 г. нататък, като по този начин полага основите на това, което ще стане Музей Роден на 4 август 1919 г.
Любовта ми към съвременната архитектура ме доведе до Парижката Филхармония. Нейн архитект е Жан Нувел. Този архитектурен спектакъл определено ме вдъхнови да поснимам в компанията на слънце и силен вятър. Отражението на светлината, гънките и различните текстури омайват човешкото око. Плочките около самата сграда са с индентична форма, като тези по част от фасадата. Гениално решение в пълна хармония с всички детайли.
Замаян и още в еуфория, влизам за да разгледам и отвътре Парижката филхармония. Следва още една изненада. В една от залите има изложба на бразилския фотограф Себастиао Салгадо. Изложбата АМАЗОНИЯ е плод на седем годишна фотографска експедиция по суша, вода и въздух. А резултатът е повече от феноменален. Една от мечтите ми е всяка изложба да има музика. Тук бяха сбъднали тази моя мечта. Музиката беша специално композирана от Жан Мишел Жар. Електроннен ритъм с микс на звуци от джунглата и поречието на река Амазонка. Черно белите кадри на Салгадо на специалният музикален фон създават неповторимо изживяване на всеки посетител. Курацията също беше на ниво. Освен фотографиите по стените, повече от половината висяха от тавана посредата на залата. На излизане от изложбата бях още по-зашеметен от толкова много красота.
Париж предлага богата палитра от музеи и галерии за всеки вкус. В един от дните след като сме приключили работа, докато обядваме, решаваме с друга моя колежка да отидем до Институт Джакомети. Институтът е референтното място за творчеството на Джакомети и център по история на изкуството, който включва изложби, изследвания и педагогика. Доста малък като площ, само 350 m2, Институтът Джакомети се намира в 14-ти район, квартал Монпарнас, където Джакомети е живял и работил през цялата си кариера. Помещава се в рамките на бившето ателие на художника и интериорния дизайнер Пол Фолот, в сграда, паметник на културното наследство, частно имение в стил арт деко, със запазени и реставрирани декори.
Изложбата, която разгледахме беше посветена на Джакомети и египетското изкуство, предлагйки тематично пътуване, съставено от диалози между емблематични произведения на Джакомети и египетски фигури предоставени от Лувъра.
В непосредствена близост се намира и фондация Картие, където разгледахме изложбата на Деймиън Хърст – Черешови цветове. Много пролетно настроение ни създаде в този есеннен ден. Британският художник посвещава две години за създаването на 107 внушителни картини за тази поредица.
Самаритен е един от големите магазини в Париж. След дълги години на реновиране е отворен за клиенти в пълният му блясък. Добър пример, как един магазин построен през 19 век може да отговаря на стандартите на 21 век.
На последният етаж в бара на Самаритен се прожектираше филм за Опакованата триумфална арка на големи екрани.
Музеят Ке Бранли – Жак Ширак е най-новият от големите музеи в Париж. Проектиран е от френския архитект Жан Нувел и е посветен на местното изкуство и култури на Африка, Азия, Океания и Америка. Музеят е завършен по времето на президента Жак Ширак. А, богатата му колекция показва един различен свят от този, в който живеем ние европейците. Разгледахме две изложби, постоянната и временната Олмеките и цивилизациите на мексиканския залив.
В един от почивните ни дни обикаляхме Париж от сутринта до вечерта само пеша. В този слънчев ден разгледахме Пантеона. Грандиозна сграда, откъдето и да я погледнеш. Много изтъкнати личности на Франция са погребани тук. Махалото на Фуко ми беше най-интересното нещо. Първоначално е инсталирано в средата на 19 век, а след това премахнато. Преинсталирано е през 1995 г. За тези, които не знаят това е устройство, което демонстрира въртенето на Земята.
В Пале Роял се забавлявахме на макс. Спретнахме си фото сесия по залез в двора с колоните на френския концептуалист Даниел Бюрен. Изкуството винаги ме е вдъхновявало да снимам и когато има още една луда глава, резултатът е на лице.
В парк де ла Вилет в североизточен Париж, освен Филхармонията се намира и градът на науката и индустрията. Най-интересната сграда там е La Géode. Тя е с изключителна архитектура, уникална по рода си, между паметник и скулптура, тази идеално гладка блестяща сфера е съставена от 6433 полирани триъгълника от неръждаема стомана. Диаметърът й е 36 м: еквивалент на 12-етажна сграда! В нея се помещава кино.
Пети пале е едно архитектурно бижу между р.Сена и Шанз-Елизе. Заедно с Гранд пале и моста Александър III образуват ансамбъл, специално проектиран за Световното изложение през 1900 г. След това е превърнат в Музей на изящните изкуства през 1902 г., за да приюти богатите колекции на Париж.
Изложбата Теоремата на Нарцис на Жан-Мишел Отонел ми хареса много. Мрежа от нереалност, омагьосване, илюзия и освобождение на въображението. Реки от сини тухли, лотоси, колиета, корона на нощта и скъпоценни каменни стени. Поставена под знака на повторното омагьосване и теорията на отраженията, която творецът развива в продължение на десет години в диалог с мексиканския математик Обин Аройо, тази изложба е повод да мечтаем.
Пети пале се отличава с богатството на декора. Повече от двадесет години, от 1903 до 1925 г., са били необходими за завършване на рисуваните и изваяни декорации. Мозайките, които покриват пода на галериите, павилионите и ротондата на първия етаж са разкошен подов килим, изпълнен от Джандоменико Факина. Постоянната изложба, която се състои от класически картини и скулптури е разположена в няколко големи зали с красива декорация.
В последният ден, на път за среща с колегите от Опакованата Триумфална арка, минавам през любимият ми площад Вандом. Пред хотел Евре, попаднах на плакат за изложба FLORAE показваща бижута на Van Cleef & Arpels и фотографии на японската фотографка Мика Нинагава. Условието да се посети изложбата е регистрация в сайта на компанията. Направих регистрация и след срещата, заедно с колегите се потопихме в една необикновенна, цветна градина.
Van Cleef & Arpels дават на Мика Нинагава карт бланш да създаде изложба, празнуваща цветята, като нейната работа е представена заедно с флоралните творения на френската бижутерска къща. В рамките на потапящ декор, проектиран от архитекта Цуйоши Тане, над сто бижута от колекцията наследство на Van Cleef & Arpels са в хармония с ярките, цветни фотографии на японската фотографка. Снимките бяха дигитални и се сменяха през определен интервал от време.
Париж винаги предлага богата палитра от различни видове изкуство. Това видях през тези 19 дни.
travel me 