ПРЕЖИВЯВАНЕТО ОПАКОВАНАТА ТРИУМФАЛНА АРКА

Понякога съдбата има перфектен план въпреки, че не изглежда така. Затова когато си мислите, че всичко е объркано всъщност всичко се нарежда точно както трябва. Ако сте чели поста за Париж 2020, знаете за какво говоря. Не само видях опакованата триумфална арка, а ми бях част от международния екип. Още през Май 2021 г. кандидатствах през сайта на Кристо и Жан Клод за да участвам в проекта. И в един слънчев ден през Юни пристигна добрата новина. След още няколко дни моя приятелка също беше одобрена. През септември пътувахме за Париж, но този път по работа. Работа, която се случва само един път в живота. Два дни преди официалното откриване на арт инсталацията вече сме до самата арка, която грееше като луксозно бижу. А алпинистите довършваха последните детайли по въжетата, точно както Кристо ги е нарисувал в своите произведения за този проект.

На площада на щастието (това за мен е пространството около арката), 350 човека от 38 националности работихме 16 дни, разделени на 4 смени от по няколко екипа като медиатори. Работата ни беше да говорим с посетителите, да разказваме за проекта и да раздаваме парче от плата, с който е опакована Триумфалната арка в Париж. Посрещнахме 6 милиона посетители от изгрев до залез и от залез до изгрев за това кратко време. Горд съм, че бях част от този последен арт проект с емблематичното за Кристо и Жан Клод опаковане.

Избрах си първа смяна (от 6:30 до 12:30) за да мога да се наслаждавам през останалата част от деня на този любим мой град. В денят на откриването емоцията беше повече от вълшебна. Кръговото движение беше спряно през трите уикенда, което позволяваше на всички посетители да се възхитят на последния временнен проект на Кристо и Жан Клод, напълно спокойно без шума на трафика. Хората чакаха нетърпеливо зад огражденията и ни питаха кога ще ги пуснат. В 9ч. охраната застана на входовете и започна да проверява чакащите. Всеки, който стъпваше на „площада на щастието“ беше с голяма усмивка гледайки шедьовъра Опакованата Триумфална Арка.

Един от първите посетители, беше дама от Швейцария, с която говорихме доста дълго време. Разказа ми, че е само за 5 дни в Париж и е дошла специално за арт инсталацията. Следи от много години Кристо и Жан Клод и се възхищава на всеки един техен проект. През повече от времето, погледът и беше към арката. Усмивката и стоеше постоянно на лицето и показваше, че е много щастлива. Гледайки арката ми каза, че Кристо прави най-голямото изкуство и то е да прави хората щастливи. Съгласих се напълно с нея. Попита ме от къде съм и когато и казах от България, тя възкликна още по-възторжено. Започна да ми благодари, че проекта Опакованата Триумфална Арка е факт и ние в този момент стоим до нея. Казах й, че това не е моя заслуга, а тя отговори но вие сте хората, с които си говорим. Сподели ми, че планът й е да идва до арката по няколко пъти на ден в различни часове за да я види на различна светлина. С леко разочарование каза, не може ли инсталацията да остане за по-дълъг период. В следващия момент извади шоколадови бонбони, които е донесла от родината й и ми ги подаде. Каза, вие имате най-хубавата работа в света, а сега ще бъде и най-сладката. Благодарих й от сърце. След това зарадвах и колегите от моя екип с бонбоните. Всяка сутрин в следващите дни, дамата ме поздравяваше.

Отражението на плата беше като магия във всеки един момент. Изгревите, на които се радвахме всяка сутрин променяха цвета на арката по един изключително елегантен и нежен начин. След като изключваха нощното осветление, спектакълът започваше. От розово, оранжево и златно до сребристо синьо само за няколко минути. Единствено съжалявах, че не можех да нося с мен фотоапарата по време на работа. В почивните ми дни идвах за изгрева, но в компанията на фотоапарата и заедно с останалите фотографи снимахме. Уви точно в тези дни беше облачно и арката преливаше във всички нюанси на сивото. Живеех на близо и дори когато не бях на работа минавах през арката по няколко пъти в денонощието и всеки път снимах.

Семейство от Германия ми разказаха за преживяването на една друга опакована творба на Кристо и Жан Клод, Опакования Райхстаг. Били са там през 1995 г. и с група техни приятели са си направили парти на тревната площ пред Райхстага, облечени в бяло и с бутилка шампанско. Попитах ги коя инсаталация им харесва повече Опакования Райхстаг или Опакованата Арка. Споделиха ми, че мащаба на германския парламент е в пъти по-голяма сграда от арката и това го прави още по-внушителен проект. Но въпреки това, Триумфалната арка им харесва много. Отново с широки усмивки на лицата и щастие в сърцата. Снимах ги, говорихме си и за други проекти и така мина повече от половин час.

Разговорите с повечето посетители бяха толкова приятни, че не исках да си тръгват. Съветвах ги да разгледат съпътващата изложба в Sotheby’s – The final Christo, в която можеха да видят последните 25 оригинални творби посветени на Опакованата триумфална арка. Както и останалите няколко изложби в Париж, посветени на Кристо и Жан Клод за предишни и нереализирани проекти. За тези, които не знаят, финансирането на всички проекти на Кристо и Жан Клод е само от продажбите на оригиналните творби.

В един от дните при мен дойде учителка от училище по изкуства в Париж заедно с нейните ученици. Помоли ме да разкажа на децата за проекта, а след това всеки от тях започна да рисува арката. Няколко дни виждах деца на различни възрасти дошли с техните учители да проведат урок по рисуване на открито пред арт инсталацията. Адмирации за всички учители, които доведоха своите класове и давайки им пример с изкуството на Кристо и Жан Клод.

Една сутрин отивах до моя колежка, която също беше българка за да й дам малко от мострите плат, които раздавахме. Тя разговаряше с един господин и в момента, в който почти бях до тях, го чух да я пита от коя държава е, и когато тя отговори България, човекът се развълнува и каза WOW WOW WOW, от страната на Кристо. Като в същия момент размахваше с ръце нагоре надолу. Обърна се към мен и ме попита същия въпрос и на моя отговор реакцията му беше DOUBLE WOW WOW WOW. Избухнахме в смях. Той знаеше изключително много детайли за живота и творчеството на Кристо и Жан Клод.

Тези хора толкова ме зареждаха с положителна енергия, че накрая на всяка смяна се чувствах мега зареден. Споделяхме си с колегите историите от изминалия ден и всеки имаше какво да разкаже. Много често посетителите използваха думи като: фантастично, уникално, разкошно, страхотно, прекрасно, красиво, великолепно за да опишат арката. Буквално целият свят беше на площад Шарл де Гол, което ме правеше щастлив. Аз обожавам да пътувам, а в този момент хора от цялата планета идваха при мен за да си говорим на тема изкуство. Това беше едно необикновенно пътешествие.

Освен супер феновете на Кристо и Жан Клод идваха и много хора, които не знаеха нищо. Фотограф от Калифорния беше дошъл на екскурзия в Париж и съвсем случайно е разбрал за събитието. Когато му разказах за историята на проекта се впечатли доста. Взираше се дълго в гънките на плата. След което продължих с техническата информация по самото опаковане. Продължи да снима с още повече хъс.

Всъщност всяка сутрин между 6:30 и 8 ч. основните посетители бяха фотографи и някои случайни минувачи, които минаваха от тук по път за работа.

Монтажният екип се беше справил брилянтно защото се виждаше всеки детайл, както е планиран и нарисуван от Кристо. Арката живееше своя нов, кратък, но бляскав живот. Вятърът беше главната движеща сила. Той превръщаше арт инсталацията в жив обект, на който хората се радваха. В един от дните работех под арката, имаше доста силен вятър и благодарение на течението, диплите преличаха на клавиши на роял. Ритъмът на движение напомняше на мексиканска вълна. Музика за очите.

Приятелката, с която бяхме в Париж ми разказа интересна история. Тя работеше втора смяна. При нея беше дошъл човек, който е работел като нас, но на Опакованият Пон Ньоф през далечната 1985 г. с униформата от тогавашният проект. Друг посетител й бе подарил парче от въжето, с което е бил опакован Райхстага. Ето такива щури неща ставаха през тези 16 дни около Опакованата Триумфална арка. Дори президентът Емануел Макрон, нарече проекта една луда мечта, ден преди официалното откриване. На всички нас, които бяхме на площада се случваха супер интересни истории.

Докато снимах вечер през делничните дни, когато трафикът около арката беше много натоварен и шумен от коли, автобуси, камиони, сирени на линейки и полицейски коли слушах музика. Така емоцията беше още по-силна. Бях се позиционирал на един от ъглите на авеню Ош и чаках да мине автобус за да съзададе динамика в кадъра, който си бях наумил. Музиката, която слушах се вписваше идеално с гледката. В този момент един фотограф постави статива си до моя и докато кадрираше се обърна към мен и каза: С музика е много по-приятно. Отговорих му, че за мен е още по-вдъхновяващо. В следващия момент група младежи минавайки зад мен и чувайки музиката започнаха да танцуват.

Парижанка дойде при мен и ми разказа за впечатлението си от арт инсталацията на Кристо и Жан Клод. Сподели ми, че в началото е била твъро против опаковането. Гледала е доста предавания и не е била съгласна. Нейни приятели й разказали за живота и творбите на арт семейството и я убедили да отиде и да разгледа Опакованата триумфална арка. Вървяла е по Шанз Елизе и първото й впечатление от далече е било обнадеждаващо. Колкото повече приближавала, толкова повече й харесвала. Докато стоеше до арката вече беше в еуфория и сподели с мен, че си връща думите назад за това, че е била против. Беше на 100% ЗА и много благодарна на приятелите й, че са я накарали да посети най-голямото арт събитие за 2021 година.

Повечето проекти на Кристо и Жан Клод отнемат дълги години в планиране и преговори с много хора. За арката първите идеи датират от 1961 г. и 60 години по-късно Опакованата Триумфална арка беше факт, само за 16 дни. Желанието и търпението, с което Кристо и Жан Клод работят е изключително. Въпреки, че и двамата вече ги няма, те бяха там чрез разказите на хората, които са ги познавали и работили с тях. Американец ми разказа, че е посещавал Кристо в студиото му в Ню Йорк и сподели за преживяването Портите – арт инсталация в Центръл парк, Ню Йорк през 2005 г.

В делничните дни достъпът до арката е само през тунела. Нашият екип в няколко от дните се падаше на платото и тогава на ротационен принцип имаше по двама човека в тунела. Сменяхме се на всеки час. В часът, в който аз и моя колежка бяхме долу имах щастието да се запозная лично с фотографа Волфганг Фолц – „окото на Кристо и Жан Клод“. Освен пътешествията, фотографията е другата ми страст и за мен беше удоволствие да се срещна с един голям творец, тясно свързан с изкуството на Кристо и Жан Клод.

Толкова много щастие концентрирано на едно място е трудно да се опише с думи. Това се чувства само със сърцето. Щастлив съм, че бях част от тази мечта. Мечта, която събра много хора от целия свят за да бъде осъществена, и която беше видяна от целия свят. Благодаря на всички взели участие в този вълшебен шедьовър на съвременното изкуство. Един триумфален завършек на творчеството на Кристо и Жан Клод.