КИОТО (京都)

on

Киото е столица на Япония и резиденция на императора от 794 г. до 1868 г. Сега е седмият по големина град в страната с население от 1,4 милиона души и модерно лице.

След 2.5 часа на борда на влака стрела слизам на огромната и много модерна гара Киото.  На автобусната спирка ме впечатлява, че всички чакат на опашка по двама. Хората се редят в зиг-заг, както е начертано на асфалта. Няма бутаница, бързащи и нервни хора. Въобще в страната на изгряващото слънце цари спокойствие навсякъде. Шофьорът на автобуса е с бели ръкавици, униформа и микрофон. Плащането на билета е при слизане и точно приготвена сума. Ако нямате точни пари, има автомати за разваляне на банкноти и монети точно до апарата, в който пускаш като във фуния 230 йени. Следва благодарност и лек поклон от водача на автобуса.  След настаняване в риокана, грабвам фотоапарата и отново на гарата само, че в посока Фушими Инари Тайша.

Фушими Инари Тайша е важно шинто светилище в южно Киото. Известно е с хилядите си ярко оранжевите тори порти, които са разположени в мрежа от пътеки зад основните му сгради. Пътеките водят към залесената гора на свещения връх Инари, който е на 233 метра и принадлежи към храма.

Фушими Инари е най-важният от няколкото хиляди светилища, посветени на Инари, Шинто-бога на ориза. Лисиците се смятат за посланици на Инари, което е причината да има много статуи на лисици  в района на светилището.

През вековете Киото е разрушено от много войни и пожари, но поради историческата му стойност градът е бил изваден от списъка на целевите градове за атомната бомба и е бил пощаден от въздушните нападения по време на Втората световна война. Безброй храмове, светилища и други исторически безценни структури оцеляват днес в града.

Замъкът Ниджо е построен през 1603 г. като резиденция на първият шогун от периода Едо (1603-1867). След като шогунатът Токугава пада през 1867 г., замъкът Ниджо се използва като императорски дворец за известно време, преди да бъде дарен на града и отворен за посетители като исторически обект. Неговите дворцови сгради са може би най-добрите оцелели примери за архитектура на  дворец от японската феодална епоха и през 1994 г. замъкът е обявен за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Оставайки в оригиналната си форма, дворецът се състои от множество отделни сгради, свързани помежду си чрез коридори с писукащи като славей подове, когато стъпвате по дъските, като защитна мярка срещу нарушителите. Стаите в двореца са покрити с татами и са с елегантно декорирани тавани и красиво изрисувани плъзгащи се врати. Извън двореца се простира традиционна, японска градина с голямо езеро, декоративни камъни и борови дървета.

Кинкаку-джи( Златния павилион) е Дзен храм в северно Киото, чиито горни два етажа са изцяло покрити със златни листа. Официално известен е като Рокуон-джи, храмът е пенсионната вила на шогуна Ашикага Йошимитцу и по негова воля той става  Дзен храм след смъртта му през 1408 г. Разположен е  до разкошно езеро и красив парк.

Храма Рьоан-джи  е мястото на най-известната японска каменна градина, която привлича стотици посетители всеки ден. Първоначално аристократична вила по време на периода Хейън, мястото е преобразувано в Дзен храм през 1450 г. и принадлежи на училището „Моошинци“ на секта Ринзай на дзен будизма, чийто главен храм стои само на километър на юг.

Що се отнася до историята на известната каменна градина на Рьоан-джи, фактите са по-малко сигурни. Дата на строителството на градината е неизвестна и има редица спекулации относно нейния дизайнер. Градината се състои от правоъгълен парцел от камъчета, заобиколен от ниски пръстеновидни стени, с 15 скали, разположени в малки групи на петна от мъх. Интересна особеност на дизайна на градината е, че от всяка гледна точка поне една от скалите винаги е скрита за зрителя.

Кийомидзу-дера (буквално „чист воден храм“) е един от най-известните храмове на Япония. Основан през 780 г. на мястото на водопада Отова в залесените хълмове на изток от Киото и произлиза от името на чистите води на есента. Храмът първоначално е свързан със секта Хоссо, една от най-старите училища в рамките на японския будизъм, но през 1965 г. формира свой секта Кита Хосо. През 1994 г. храмът е добавен към списъка на ЮНЕСКО.

Гион е най-известният квартал на Киото, разположен  около бул.Шиджо между храма Ясака на изток и река Камо на запад. Пълен е  с магазини, ресторанти и оаяи (чайни), където гейко (на диалект в Киото за гейша) и майко (чираците) забавляват. Тук може да видите и много японски туристи облечени в кимоно правещи си селфи. Ако ги снимате ще ви се усмихнат, дори ще ви и позират.

Гион привлича туристи с високата концентрация на традиционни дървени макиа -търговски къщи. Поради факта, че имуществените данъци са били преди това базирани на улично покритие, къщите са построени с тесни фасади само пет до шест метра ширина, но се простират на двадесет метра от улицата.

Най-популярният район на Гион е улица Ханами-коджи от булевард Шиджо до храма Кенинджи. Приятно (и скъпо) място за вечеря, улицата и страничните алеи са облицовани със запазени макийски къщи, много от които сега функционират като ресторанти, предлагащи много видове местни и международни ястия. Разпръснати сред ресторантите са редица чайни, най-ексклузивните и скъпи от заведенията за хранене в Киото, където гостите се забавляват с майко и гейко.

Пешеходните пътеки, които пресичат бамбуковата гора, са приятно място за разходка или колоездене. Дърветата са особено привлекателни, когато има лек вятър и високите стъбла от бамбук се люлеят леко назад и напред. Бамбукът се използва за производството на различни продукти, като кошници, чаши, кутии и рогозки в местните работилници от векове.

Киото е пълен с много забележителности от стара Япония. Точно срещу Националния музей на Киото се намира храма Санджусангендо. Храмът е изграден изцяло от дърво през 1266 г. и впечатлява още отвън със своите гигантски размери: дължина 118 метра и ширина 18 метра.

Името Санджусангендо означава Залата с тридесет и три арки, където числото 33 (санджусан на японски език) изразява вярата в бога Канон-Бодхисатва, който спасява цялото човечество като се преобразява в тридесет и три различни фигури. Тази идея е залегнала в цялостния архитектурен план на интериора, който е доминиран от 1001 статуи на самия Бог (Канон-Бодхисатва или още Канон-Босацу е всъщност Буда, който ние познаваме от митологията на Изтока). Всяка една от тези статуи може да се трансформира също в 33 различни фигури, така че посетителят, дефилирайки по дългия коридор на храма пред шпалир от божества от дясната му страна, е наблюдаван общо от 33033 Канона. Така е изразена идеята за множественост в будистката религия.

Централната фигура на Канон-Босатсу е висока 3.3 метра. Тя е била изваяна от Танкей, най-известният скулптор от периода Камакура, когато е бил на преклонната възраст от 82 години. Тук Богът е седнал, докато в останалите 1000 фигури на негово превъплъщение той е изправен. Пред централната фигура и на други места са оформени малки олтари, пред които се извършва свещенослужение по време на посещението.  Снимането в храма е забранено.

В Киото човек се чувства сякаш рови в ракла пълна със съкровища. И след всяко видяно, усмивката му става все по-доволна.

Вижте още: Токио, Нара, Осака, Кобе, ХимеджиSaveSave

SaveSave

SaveSave

SaveSave

5 Comments Добавяне

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.