Рано сутринта в един мразовит ден, няколко приятели пътуваме за язовир Студена. Или казано по-друг начин, рано пиле, рано снима. Като казвам рано, разбирайте го през нощта. Пресъхналият язовир е тъжна гледка за реалния живот, но красива за ентусиасти фотографи. За това фокусът ни е към красивата страна на нещата. Структурата на дъното изглеждаше доста апетитна за обективите ни. Стъпването по тази мека настилка създадена от природата, наистина е приятно. Определихме ги като меки, кадифени павета в абстрактна форма. Килим изтъкан на дъното на язовира от кал и вода, наподобяващ напукана глина. Гледката напомня на пустинен, лунен пейзаж. Един друг вид красота, която по своему е красива и създава хармония, която е съвършено несъвършена.
Кафявият паваж и тази природна шарка определено са фотогенични. На места имаше и доста меки участъци, в които ако стъпнеш, кракът ти потъва в лепкава кал. Затова трябва да се внимава. Пристигнахме по тъмно и не виждахме къде вървим. Ползвахме фенерите на телефоните за да се ориентираме. Целта ни беше да посрещнем изгрева. Искахме да има и мъгла за повече драматизъм в кадрите, но уви, нито мъгла, нито изгрева беше УАУ. Това ни сервира природата в тази ледена сутрин. Все пак бяхме щастливи, че си взехме фотографската порция за деня. Улисани в снимане, времето излетя изключително бързо. Не ни се тръгваше, но се налагаше защото беше работен ден и всички бяхме на работа.
Желанието и страстта определено мотивират човека за любимите му занимания. Потеглихме обратно към София. А в 9ч. вече бях в офиса, в супер свежа форма и зареден с много ентусиазъм.
travel me 