Поредното пътуване до Лондон беше посветено на модерното изкуство. Отдавна планирахме дълг арт уикенд. Направихме план предварително, какво искаме да видим и стегнахме багажа.
Първата ни спирка беше на Exchange Square в източен Лондон. Изложбата Sense of Space, в която се представят зашеметяващи арт инсталации на лондонски художници. Разположена в четири различни стаи с различни сетивни преживявания, всяка е проектирана така, че да ви държи приятно и релаксиращо. Видяхме я само отвън защото точно този ден имаше частно събитие и не пускаха други посетители.
След час се озовахме в бар CIRQUE. Мега яка музика, разкошно мохито и циркова атмосфера. А артистите бяха самите посетители. От шарени, по-шарени с танцова стъпка, всички влизаха с широка усмивка. На път за мястото, в което бяхме отседнали решихме да се отбием и в Camden town. В бар Monarch веселбата беше на макс.
На следващият ден започнахме с Design museum. Място, което ни впечатли и вдъхнови много, както с архитектурата, така и с експозицията си. Designer Maker User е въведение в колекцията на музея, разглеждайки развитието на съвременния дизайн чрез тези три взаимосвързани роли. Изложбата обхваща широк спектър от дизайнерски дисциплини, от архитектурата и инженерството, до дигиталния свят, модата и графиката. Има и интерактивна част, в която може да си направите снимка с дрехи от различни години и ако въведете email ще получите снимката веднага във вашата електронна поща. Минахме и през магазина на музея, в който всеки продукт е с изящен дизайн.
След кратък обяд в чудесен ресторант в района се запътихме към TATE Britain. Разгледахме само частта с модерно изкуство. Творби на Lisa Brice, David Hockney, Barbara Hepworth, Henry Moore, Chris Ofili и др.
От там се качихме на TATE boat и след кратко пътуване по Темза се озовахме на брега пред TATE Modern –любимият ми музей в Лондон. Главната цел тук беше колекцията в новата сграда Blavatnik, както и самата сграда. При предишното пътуване, точно преди 5 години сградата я нямаше, започваха да я строят. В основите й се намират резервоарите /The Tanks/ на бившата електроцентрала Bankside, където днес пространството е трансформирано за арт инсталации и пърформанси.
В първият от резервоарите разгледахме инсталацията-шедьовър на Joan Jonas – Reanimation 2010/12/13. Обкръжаваща среда, направена от проектирани кадри от арктически пейзажи и светлина върху огромни екрани, пречупена през десетки висящи кристали. Една потапяща инсталация, в която слоеве от звук и образ се припокриват и преплитат. Атмосферта и преживяването ни вдъхнови толкова, че направихме 30мин. фотосесия в този резервоар.
В съседния имаше друга инсталация на Jordan Wolfson. Движеща се цветна кукла, висяща от вериги. Когато веригите се движат, те вдигат фигурата и я оставят да падне на земята. Този явен акт на насилие може да предизвика силен емоционален отговор. Звукът е неразделна част от инсталацията. Веригите се плъзгат и се разклащат. Съществува и рязък изблик на музика – соул класиката When a Man Loves a Woman.
В третия резервоар имаше видео инсталация No ghost just shell на Pierre Huyghe и Philippe Parreno. Темата за кибернетиката и изкуствения интелект, изследвани в комиксите, повдигат въпроси за „призрака“ на съзнанието, затворен в „черупката“ на физическото тяло.
Заредени с много положителна арт енергия продължихме нагоре по етажите на сградата Blavatnik. Имаше още много впечатляващи експонати и инсталации на знаменити артисти, но няма да ги описвам, че ще стане досадно. Стигнахме и до последния етаж, на който има тераса с красива гледка към старата сграда на TATE Modern и цял Лондон. Разбира се минахме и през огромната турбинна зала, която впечатлява със своите внушителни размери и семпла архитектура. Вечерта завърши в приятен ресторант на близо с приятели живеещи в Лондон.
На следващият ден започнахме с галерия Saatchi. Тя има за цел да осигури иновативен форум за съвременно изкуство, представящ работата на невиждани, млади художници и артисти.
Изложбата, която видяхме се казва “Известни неизвестни”. На пръв поглед произведенията изглежда имат много малко общо. Но по-отблизо картините, скулптурите, снимките, колажите и филмите, изложени в изложбата, разкриват доста прилики.
Изложбата включва работа от 17 различни съвременни художници – всички родени между 1966 и 1990 г. – които са най-вече непознати на широката общественост, но са известни и уважавани в света на изкуството.
Следващата спирка беше още една знаменита лондонска сграда, електроцентралата Battersea, която в момента е в реконструкция и през 2020 ще бъде централния офис за Европа на американския гигант Apple. На оградата има обособено арт пространство.
На път за галерия Serpentine в Хайд парк, минахме през Harrods и някак си случайно попаднахме на етажа с модерно изкуство.
В езерото Serpentine в Хайд парк, видяхме и вече започналия строеж на проекта Мастаба на Кристо.
В галерия Serpentine Stackler разгледахме видео инсталацията Typhoon coming on на Sondra Perry, която покриваше всички стени. В инсталацията има цифрово манипулирано изображение на картина на J.M.W. Turner от 1840 г. Робски кораб.
В галерия Serpentine, Ian Cheng изследва естеството на мутацията и способността на хората да се отнасят към промяната. Използвайки принципите на видеоигра, импровизацията и когнитивната наука, Cheng разработи „живи симулации“: живи виртуални екосистеми, които започват с основни програмирани свойства, но се оставят да се развиват самостоятелно без авторитет или намерение.
За финал се разходихме край Темза.
travel me 