ПОРТО, ПОРТВАЙН И ОЩЕ НЕЩО

на

Порто е първата спирка от 11 дневното ни пътешествие в Португалия и Южна Испания. Градът ни посрещна с много слънце и палитра от цветове. Започнахме разглеждането от музея Сералвеш. Той е посветен на съвременното изкуство и е перлата в културната програма на Порто. Точно в този момент течеше изложбата „Нашето бъдеще е сега“ на един от любимите ми артисти – Олафур Елиасон. Изложбата включваше няколко мащабни инсталации, както органични, така и изкуствени в музея, както и в околните паркови площи.

След като се заредихме с добра доза модерно изкуство се отправихме към град Вила Нова ди Гая, който всъщност е на отсрещния бряг на река Дуеро. Двата града са португалската версия на Буда и Пеща. Вила Нова ди Гая е център на портвайн индустрията, пълен с изби, предлагащи обиколки и дегустации на известното вино. В долината на река Дуеро се отглеждат над 48 различни сорта грозде, от които по специална технология се прави портвайн. Той е сладък на вкус и с висок градус. Лично на мен ми напомня на коняк. С всяка глътка изкушението да отпиете още малко нараства. Гледката от Вила Нова ди Гая към Рибейра /стария квартал на Порто/ е чудна. Амфитеатрално, разположени цветни къщи, катедралата и моста Дом Луиш I.
За вечеря открихме прекрасния ресторант The Blini с една звезда Мишлен, отново с гледка към Порто. Храната беше изключително добра.

На следващата сутрин разходката ни започна от железопътната гара Сао Бенто, която се помещава в бивш бенедектински манастир. Много преди хората да заминават или пристигат, в това пространство са се чували молитви. Манастирът е построен през 16 век, но изгаря по време на пожар през 1783 г. След това е възтановен, но след около век, отново тъне в разруха. Крал Карлос I полага първия камък на железницата Сао Бенто през 1900 г. и превръща зоната във важна част от ж.п. транспорта в Португалия.

На близо се намира църквата и кулата Клеригош. Кулата е с барокова архитектура, а височината й, я прави една от най-видимите забележителности на града със своите 75 метра. Именно от тук, може да видите града от високо. Цената за входа е 5 евро и няма асансьор!

Книжарница Лело е като магнит за всички туристи в Порто. Има защо! За да влезете, трябва да платите 5 евро за билет и да изчакате на дълга опашка около 1 час. Интериорът й е доста впечатляващ. Книжарницата е на две нива, свързани с изключително красиво, извито, червено стълбище. Парапетите са украсени с изящни дърворезби. Покривът е стъклен, изрисуван със стъклописи. По колоните има бронзови барелефи на известни португалски писатели. Говори се, че именно тук, Джоан Роулинг се е вдъхновила да напише историята за Хари Потър. Има специална стая, в която се продават само книгите за Хари Потър. Това е една от най-красивите книжарници, в които съм влизал. За съжаление тълпите туристи развалят цялата магия. Ако си купите книга, ви приспадат цената за билета.

За обяд опитваме едно от най-оригиналните португалски ястия за Порто, което всъщност е сандвич. Франсезиня се прави от две филии хляб, между които има шунка, наденица, пържола, и още няколко вида месо. Отгоре е разтопено голямо парче кашкавал и всичко това е залято обилно с червен лютив сос.

Доволни от живота, продължаваме към църквите Кармо и Кармелитас. Интересното е, че двете църкви са една до друга, а между тях има къща широка само 1 метър. Къщата била построена, за да се избегне всякакъв контакт между монасите от църквата Кармо и монахините от църквата Кармелитас.

Следваща спирка е главната катедрала на Порто, Се. Лично на мен ми хареса най-много вътрешния двор на катедралата. Има готически арки в съчетание с керамичните плочки азулежу, които илюстрират Соломоновата песен „Песен на песните“ и живота на Св.Богородица. От площада пред катедралата се откриват няколко хубави гледки към града, реката и Вила Нова ди Гая. Старите къщи в различни цветове или с фасади, облицовани с азулежу в Рибейра. Малки, криволичещи улички, кокетни площадчета и тераси.

Ако следвате извивките на уличките и вървите по нанадолнището, слизате на площада, от който тръгва и крайбрежната алея Рибейра. По нея има множество ресторанти, кафенета и магазини за сувенири. Често можете да чуете и изпълнение на португалска музика на живо от улични музиканти. От тук тръгват и корабчетата. Нащракахме се хубаво и продължихме към най-известният мост.

Безпорно, една от най-емблематичните структори в Порто е грандиозният мост Дом Луиш I. Проектиран е от великия френски инжинер Гюстав Айфел. Съоражението е на две нива и свързва двата бряга. Гледката от горното ниво е разкошна. И тук се позабавлявахме както си му е реда.

Разходката по река Дуеро е приятна, но не е нещо, кой знае какво. Имаше доста силен вятър. Обиколката стига до последния мост, малко преди реката да се влее в Атлантическия океан.  Билета за корабчето включва и дегустация на портвайн.

След разходката с корабчето минахме по долното ниво на моста Дом Луиш I и се насочихме към винарната Porto Cruz за дегустация на портвайн. На южния бряг на реката е пълно със заведения и изби за най-известният, местен продукт. Опитахме 3 вида портвайн. Плодово, което е доста сладко и не ми хареса, бяло и червено, което много ми прилича на коняк. На покрива има разкошна тераса и бар с панорамна гледка към Рибейра.

Денят завърши на терасата пред манастира Серра до Пилар. Тук посрещнахме залеза. Гледката е прекрасна, но за съжаление в близост имаше строеж с огромен кран, който пречи на панорамата към моста Дом Луиш I и Порто.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.