СЛЪНЧЕВ ЛИСАБОН

на

В Лисабон пристигнахме късно вечерта. Настанихме се в апартамента и се отдадохме на релакс след дългия ден, изпълнен с хубави гледки и път (от Порто, през Синтра, до Лисабон).
Апартаментът ни беше разкошен. На следващата сутрин валеше дъжд. Наложи се да пренаредим програмата. Прогнозата беше, че ще вали до обяд. Аз исках да разгледам националния музей на азулежу, а останалите от групата пожелаха Океанариума. При предишното ми посещение, бях го разглеждал и исках нещо друго, но болшенството печели. На излизане от Океанариума слънцето вече грееше.

Взехме Uber към следващата ни цел, квартала Белем. Намира се в западната част на града. Първо разгледахме кулата Белем. Имахме късмет и не чакахме дълго за да влезем. Отбихме се и до паметника на Откритията, посветен на португалците участвали във Великите географски открития през 15-16 век. На върха има панорамна площадка, от която се вижда площада с картата на света и манастира Свети Жером.

Пресичаме булеварда в посока манастира. Това една от любимите ми забележителности в Лисабон. Исках да го покажа и на приятелите, с който бях, но го разгледахме само отвън. Опашката беше изключително дълга и не ни се чакаше.

Времето беше идеално за разходка. На същата улица се намира и пекарната Pasteis de Belem. Именно тук, предлагат един от най-известните, португалски сладкиши – паштейш де ната. Историята разказва, че това е творение на католическите монаси от манастира Свети Жером. Монасите продавали сладкиша на близката захарна фабрика. Но през 19 век манастира бил затворен, и собствениците на фабриката изкупили рецептите за манастирските сладкиши. По-късно отворили пекарната, в която и до днес се продава това сладко изкушение, но с името паштейш де Белем. Представлява кошничка от бутертесто с яйчен крем. По разбираеми причини и тук опашката беше грандиозна и подминахме. Преди 7 години, когато бях на същото място нямаше много хора и опитахме въпросния сладкиш.

Следващата ни спирка беше музеят MAAT, който е на пешеходно разтояние от манастира Свети Жером. Музеят на изкуството, архитектурата и технологиите е разположен на брега на река Тежу. Футуристичната му сграда e проектиранa от лондонската архитектурна фирма Amanda Levete Architects. Фасадата е покрита с бели плочки, които отразяват светлината идваща от реката. Отраженията от водата създават неочаквани светлинни ефекти върху сградата. Покрива на сградата е панорамна площадка, на която имаше склуптури на съвременото изкуство.

Вътре сградата има четири изложбени пространства: овална галерия, главна галерия, видео зала и стая за проекти. Овалната галерия е първата, в която човек влиза. Стълбището към нея е огромно. Там течеше изложбата Animal Vector на Анджела Бълок.

Animal Vector е потапящо и мултисензорно изживяване, което ще ви накара да участвате в поредица от моменти, в които различни обекти, архетипи, звуци, геометрии и аватари съжителстват и си взаимодействат – като сенки, двойници и зрелищни изображения. Анджела Бълок представя аспекти на дългите си изследвания и съвместен дизайн в областта на експерименталната музика, скулптурата, изчислителната техника и дигиталната композиция. Тя използва нови технологии за цифрово и визуално моделиране, за да създаде серия от произведения, които изследват размитите разлики между физическото, цифровото и виртуалното.

На следващия ден започнахме от площада на Търговията, който е главният площад на Лисабон. Някога тук се е намирал Кралският дворец Рибейра, който е разрушен от голямото земетресение през 1755 г. Площадът е заобиколен от три страни с жълти сгради с арки. Южната страна е отворена към река Тежу. На северната се намира арката Руа Аугуста, а в центъра на площада е статуята на крал Хосе I.

Тръгваме към квартал Алфама. Разглеждаме катедралата Се, която датира от 12 век. Вървим по линията на известния трамвай N28. Изкачваме се на горе по улиците. Следващите ни спирки са нялко тераси, които тук наричат мирадуро. Значението на думата miradouro е място с живописна гледка. Минаваме през Miradouro de Santa Luzia, Miradouro das Portas do Sol и Miradouro da Graca. Слизаме по стълбите и малките улички, чак до площад Мартим Монис. В близост се намира друг голям площад – Росио. Пресичаме и него. Пътят ни минава и през друга туристическа атракция – асансьорът Санта Жуста.

В края на деня сме пред фуникуляра Бика. В Лисабон има няколко такива, на различни места. Но, Бика ми е най-любим. За финал, намерихме изключителият ресторант Ortónimo, на съседната улица до нашия апартамент. Божествена храна и отлично обслужване. Obrigado Lisboa.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.